Често сме свидетели на случаи, при които се съчетават методики на диагностика и лечение, основани на различни философии. Някои от по-често срещаните примери съм изброил по-долу:
- Съчетаване на западна диагностика с акупунктура върху точки подбрани от рецептурен справочник (най-често поради непознаване или лекомислено отхвърляне на източната диагностика и профилактика като “ненаучна отживелица”).
- Съчетаване на акупунктурна/енергийна диагностика (напр. по Риодораку, Фолл, Акабане) – най-често компютърна, с изписване на лечение с хранителни добавки на различни фирми или билкови комбинации от “екзотични” райони на света. Защото е закупена интересна за пациентите диагностична апаратура, срещу резултатите от която, обаче, няма капацитет за прилагане на съответното лечение – китайска медицина или друг енергиен метод.
- Западна диагностика с изписване на китайски билки (абсолютно непознаване на принципа на подбор на китайските билкови комбинации и ръководене само от краткия списък със западни диагнози, който е приложен към тези билки). Това е почти като да сравняваш чушки с домати.
- Конвенционална диагностика със смесено лечение – алопатия и хомеопатия, добавки и ..каквото друго “модерно” се сетите;
- Съвместно прилагане на акупунктура и хомеопатия и др. Когато чуя за тази комбинация винаги се питам дали прилагащите ги са такива адепти в енергийното лечение /към което спадат и двата метода/, че могат да преценят как си влияят двете въздействия едно на друго? И как могат да преценят какво е съчетаното им действие върху пациента? Или по-скоро действат на принципа, ако едното не помогне, дано другото свърши работа?
Не смятам, че има нещо лошо в прилагането на тези методи сами по себе си, но съчетаването им издава, според мен, непознаване в достатъчна степенили липса на вяра, в който и да е от прилаганите методи. От друга страна, като има търсене, защо да не предложим?! Какво, ако не знаем достатъчно, кой може да го докаже?