Може би веднага възниква у вас въпроса: “Какво се заяждаш с конвенционалната медицина? Помогнала е и помага на толкова много хора, какво искаш да докажеш?”
Вярно, помага и е помогнала на много – най-вече на спешно болните. Обаче за хронично болните не съм сигурен. Не вярвам някой да е правил официално проучване за съотношението между ползата и вредата от средствата на съвременната медицина при хроничните заболявания.
Доста години се измъчвах да намеря какво точно ме притеснява и какво като цяло не й е наред. Чудех се защо неудържимо повече ме привлича източната медицина, не е ли достатъчно напреднала тази, която съм учил, та не я уважавам. А тази, в която толкова задълбавам не е ли само митове и емпирични достижения, за които ще намеря обикновени научни обяснения?
Трябваше да започна да практикувам акупунктура (не само да си чета и да мисля), а също и да преподавам чигун на други хора (като обясняваш на друг, дори елементарните неща може да придобият друг смисъл за теб самия), за да стигна до разбирането за същинската разлика между двете концепции.
А разликата се оказа проста, но е на фундаментално ниво. Едната медицина се гради на философия, която не помръдва от хилядолетия (защото е философия, която описва естествените процеси във Вселената, слънцето и планетите, земята и луната, живота и смъртта – ако те се променят, тогава ще се промени и тя). Това е философията на приемането. Приемаш нещата такива, каквито са, описваш ги и живееш според тях.
Тази философия създава условия за една постоянно присъстваща духовна нагласа, на фона на която се развива всичко останало. Когато една част от теб постоянно чувства вечността на Космоса и нищожността на голяма част от ежедневните ни терзания, това спомага за разширяване на възприятията и съзнанието и култивиране на добродетел, наречена състрадание. В традицията на даоистките лечебни изкуства има духовност. Лекарят, ако наистина иска да бъде лекар, трябва да се стреми да развива в себе си състрадание. А то е сбор от много качества – най-основните от които са обич, доброта, справедливост, смелост и мъдрост.
Освен това, той трябва да бъде пример за своите пациенти – стил и начин на живот, начин на мислене, емоционален баланс, физическо здраве. Само спокойният лекар, състрадателен и в добро физическо здраве би могъл да даде правилен съвет, да даде емоционална и духовна подкрепа, да покаже на пациентите си как да поддържат здраво физическото тяло и емоциите – балансирани.
Конвенционалната медицина се гради на философията на отхвърлянето.Научната медицина просто няма основен възглед, който да я движи. Тя търси нещо, не знае какво е или по-скоро не иска да го назове какво е, защото не е сигурна, че ще го намери…. Истината за живота? Може би….
А може би иска да докаже, че има Бог или по-скоро да отхвърли съществуването му, като докаже, че всички сме изградени от едни суперминиатюрни частици, само че във всяка твар или предмет те са в различни съотношения. Ами ако това е Бог? Този, който е навсякъде, силата на положително и отрицателно заредените частици, които си взаимодействат и така изграждат всичко (защо ми прилича на ин и ян?!).
Науката приема за вярно само това, което сетивата могат да регистрират и логиката да обработи. Нима смятаме, че можем да обхванем всичко със сетивата си? Те са изградени така, че да регистрират промяна на явленията около нас в доста ограничен диапазон. Затова основно занимание на западната наука е да се въоръжава с апаратура. С всеки нов апарат, колкото по-революционен е той, толкова по-големи промени настъпват във възгледите на учените – защото им разширява кръгозора. Tе правят нови изводи, формулират нови теории и… нова медицина. И отхвърлят старите теории.
Следователно, не някаква идея и търсене обуславя насоката на развитие на науката, а развитието на техническите средства. Виждаме само това, за което имаме апаратура и докъдето можем да видим. Всичко останало не съществува, защото още нямаме измислен апарат за визуализиране и превръщане в цифри.
Друг водещ фактор за развитието на медицината са фармацевтичните компании. В началото може това да е бил сектор, който се е развивал, следвайки научните открития. Сега обаче, поради голямата си икономическа мощ, този сектор по-скоро управлява насоката на научните разработки. Нека всеки сам прави своите заключения.