Лекар, завършил медицинския факултет на Висш медицински институт – София през 1996 г.
Индивидуален курс на обучение по акупунктура през 2005 г., последващ стаж в Кожна клиника на Медицинския Университет София.
Кабинетът по акупунктура, на адрес: София, бул. “Сливница” 200А, ет.1, офис 3 е регистриран в Регионалния център по здравеопазване /РЦЗ/ - гр. София, под номер 15 от 07.11.2007
Лекарската практика за неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве – Акупунктура, е вписана в Регистъра на РЦЗ под номер 15, том 1, страница 15 на 25.07.2006 г. Код на практикта: 2204380002.
Член на Българското дружество по традиционна китайска медицина и Български лекарски съюз.
Сун Съ Миао, династия Тан (VII в.)
Здравейте!
Освен сухите факти, характерни за всяка страница с биографични данни, бих искал да разкажа и някои подробности, свързани с професионалния ми опит, които силно повлияха на решението да се занимавам единствено с акупунктура и китайска йога (чигун).
Така много по-добре бихте разбрали гледната ми точка по отношение на толкова важни въпроси като: Що е здраве? Какво представляват болестите и има ли начини да се предпазваме от тях? А, в случай, че вече са възникнали, може ли да се освобождаваме от тях и това да става без да оставаме зависими от медикамент или лекар?
Отговорите на тези и много други въпроси ще намерите в различните страници и статии на сайта. Те са важни за разбиране на вътрешната мотивация и ценностната система на човека, който ви помага да се излекувате. По този начин ще можете сами да прецените дали аз съм подходящият лекар за вас.
Преди изцяло да се отдам на акупунктурата и преподаването на китайска йога (чигун) съм работил в почти всички институции, които създават условията за профилактика на здравето и лечение на заболяванията – ХЕИ, Управление “Здравна профилактика и държавен санитарен контрол” на Министерство на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса.
В продължение на някоко години бях консултант в “Здравен проект” на Американската агенция за международно развитие /USAID/. Проектът имаше за цел да подпомага МЗ и НЗОК в провеждането на здравната реформа и повишаване качеството на предлаганата помощ. В рамките на проекта бе извършена оценка на болничната помощ в четири области на страната (избрани от МЗ) – Габрово, Ловеч, Стара Загора и Разград. Тази работа ми даде прекрасна възможност да опозная в детайли организацията и възможностите на болничната и извънболничната помощ в страната.
Интересът към акупунктурата и източните изкуства е от дете, но сериозното ми запознаване с чигун започна през 1990 г., когато посещавах тренировките на един от малкото китайци, пребиваващи в страната ни по това време. Контактът с този човек продължи няколко години.
Периодът съвпадна със следването във Висшия медицински институт и това ме накара да правя сравнения и да опитвам да намеря рационални обяснения на много феномени, прикрити зад изпъкващите на пръв поглед символизъм и мистика.
По-късно започнах да обогатявам познанията си с изучаване и на други не китайски системи от упражнения, които по подобен начин се стремят да развиват, освен физическото тяло, психиката и емоционалните реакции.
С работата в различните здравни институции, разбирах колко важни са те за обществото като цяло и същевременно все по-силно осъзнавах, че колкото и добра да е организацията на една здравна система, с каквато и техника да разполагат различните й звена, тя представлява само едната страна на процеса на здравеопазването. Другата, не по-малко важна част, е личната отговорност на всеки човек.
Тази отговорност, обаче, може да се поеме, само ако човекът е правилно информиран за това кое му вреди и кое не, кое е полезно за поддържане на здравето. За съжаление, в традиционния за нашата страна (и повечето западни) модел за предоставяне на информация се отделя внимание изключително на стила на живот (диета и вредни навици) и “външните болестотворни фактори” - хигиена на бит, хранене и епидемичен контрол. А провежданите профилактични прегледи и спорадични скрининги откриват само вече започнал процес и последващите действия са ориентирани към решаване на последствията, а не първопричините.
Не се обръща почти никакво внимание и липсват препоръки относно“вътрешните фактори” – влиянието на различните чувства и емоционалните състояния върху здравето, важността на преобладаващото настроение и посоката на мисленето.
Защо липсва хигиена на емоциите и мислите?
Разполагаме ли със средства за повлияване на тези “вътрешни болестотворни фактори”?
Какво да правим, че да не допускаме емоционални сривове?
Как да откриваме, че имаме проблем много преди да се развие до там, че да се залежим в болничното легло?
Необходимо ли е да се учим на правилен начин на мислене, двигателен и хранителен режим едва след като ни “приземи” инсулт или инфаркт?
Гордеем се с това, че сме мислещи същества, а същевременно не искаме да повярваме в могъщото влияние, което съзнанието ни упражнява върху състоянието на различните органи и системи и важността му за цялостното ни здравно състояние.
Точно в тази област източната медицина може да допълни западната, така че да се използват достиженията и на двете в полза на всеки от нас.
Според каноните на източната медицина лекарят трябва да учи хората как да се предпазват от заболяванията преди да са възникнали. В нашето общество хората се нуждаят от базово обучение за справяне с ежедневните емоционални натоварвания и проблеми, както и от методи, като акупунктурата и чигун, които балансират съзнанието и емоциите и повлияват физическото състояние.
Виждам себе си като лекар, който безрезервно предоставя информация и помощ на всеки, който търси нещо повече от общи препоръки за хранене и движение. На всеки, който има силата и желанието да поеме отговорността за себе си и своето здравно състояние.