До каква степен са ни виновни бактериите и вирусите за болестите.
Знаете ли, че в раздела етиология на повечето заболявания, като фактор, който не може да се изключи, а често е и основен, присъства стреса?
Водеща причина за смъртност и заболеваемост в нашата страна, а и в повечето развити страни, са сърдечно-съдовите заболявания. Немалък е делът и на нервните, ендокринните, метаболитните и онкологичните заболявания. За възникване на по-голямата част от тези заболявания, дори и на травмите, водещата причина може да бъде психо-емоционална и всички са свързани с начина на живот, който водим.
Медицинската ни наука е насочила своите усилия само в откриване на молекулните причини за заболяванията, но тя никога не се е заемала сериозно с изследване на това при кои болести и каква част от пациентите са имали продължително излагане на стрес и от какво естество е той, че да се развие конкретното заболяване.
Един много сериозен недостатък на здравно-философската ни система е, че винаги се търси външен причинител на проблемите в тялото – бактерия, вирус, радиация, липса на витамини, храната не била като преди сто години (тъпчете се с добавки!) и др.
Това всъщност е общ западен философски проблем, дори не е свързан само със здравеопазването. Но в случая психологическите модели на хората изграждащи едно общество имат общо, както с общата философия, така и с феномените на здраве и болест. А за западният модел на мислене е характерно разделението между Тяло и Ум.
Умът се счита за по-велик и направо съвършен, докато тялото – то е това, което боледува и е низшестоящо. (Спомнете си за светците на запада, унижаващи телата си, защото имали желания, които са грешни според религиозния идеал). Нашето съзнание се чувства толкова съвършено, че изобщо не иска да допусне, че е направило дори и минимална грешка. Дори и стреса винаги друг ни го е създал, ние нямаме нищо общо. А питали ли сте се защо точно мен и точно сега тази бактерия или този вирус ме е нападнал? Защо не беше вчера или преди два месеца???
Не казвам, че патогенни бактерии няма, или че няма вируси, които причиняват заболявания при обичайно здрави хора, но в повечето случаи става въпрос за временно или постоянно отслабена имунна система. И в подкрепа на това твърдение е фактът, че са много малко заболяванията, при които процентът на заболелите след контакт с вируса/бактерията е близък до 100. Това означава, че се разболяват тези, при които има подходящ терен. Този терен е слабостта на защитата, която зависи от хармоничната работа на всички наши вътрешни органи, плюс способността ни да се справяме с ежедневния стрес. Защото вече и науката е доказала, че стреса отслабва защитната ни система. (Все пак по-добре късно, отколкото никога.)
До тук добре. А от какво зависи тогава нашата реакция на стрес и как можем да се научим да се справяме с него? Можем ли дори да засилим имунитета си сами? (Веднага в съзнанието ни изкачат реклами на предложения за 1001 билкови комбинации и синтетични препарати/добавки, които магически повишават имунитета. Най-добре даже действат тези, които са докарани от незнайни земи, през 9 планини в десета.)
Пак търсим нещо много лесно, което е масово производство, конфекцийка…дето да става за всеки, по всяко време и да е лесно за приложение – “Аам! И болката минава!”. Тези билки и препарати може би са много добри за подсилване на определени органи и процеси в нас, не казвам, че не действат на някой орган, който е във връзка с имунната система. Но пак ни убягва същината на проблема и се плъзгаме по по-лесното – да си купим нещо за успокоение на съвестта, че правим нещо за себе си.
Къде отива разбирането ни, че всеки от нас е индивидуалност? Значи, когато се отнася за дрешки и бижута, козметика, никой не иска униформите и гледаме да сме оригинални. Но, когато ни предлагат готови формули за здравето ни, все едно че имунната система е някаква част на машина, за учудване не се възмущаваме, а ги поглъщаме със задоволство, просто защото е написано – “повишава имунитета!”.
Не смятате ли, че вашият стрес е по-различен от този, на който е подложен съседът ви? Още повече, не мислите ли, че вашата чувствителност е различна, начинът, по който възприемате и отразявате случващото се около вас е уникален – то се отразява в съзнанието ви по вашия собствен начин и чувствата и емоциите, които възникват са само ваши. Никой друг не може да ги изпита по същия начин, за да ги разбере до край.
Затова, когато случващото се с нас предизвиква остра реакция в съзнанието ни (например: страх, безпокойство, тревога, раздразнение, скръб, обида и др.), го наричаме стрес, напрежение, умора… но това си е нашия стрес. Той е, който ни изхабява и понижава защитата ни. Обаче, тъй като причината е различна и всеки има свои проблеми, как тогава една и съща комбинация химия, може да разсее тежестта в гърдите на един и буцата на гърлото на друг? Естествено, че не става.
Медицината на техническия прогрес и на принципа “лапни хапче – забрави проблема” не дава решения за тези емоционални състояния. И защо ли?
Не е трудно да се сетим – не се виждат под микроскоп, жалко. Тя се интересува само от молекулите, биохимията, електронните микроскопски снимки, скенер (много важно) и разбира се магнитен резонанс. А кой е видял тъгата или меланхолията на магнитен резонанс? Тези състояния се отчитат под общия термин – стрес. Те обаче не могат да се докажат с “обективните” инструментални измервания, защото няма емоциомер (който да покаже например, че: Пенко има 3 IU /международни единици/ раздразнение и гняв , които са цели два пъти над референтните стойности за мъже на неговата възраст, и това е основен фактор за неговото високо кръвно налягане).
Следователно оставаме проблема със стреса при този човек и продължаваме да търсим за някакво макар и минимално отклонение в биохимията му – това можем да измерим. А какво да правим с раздразнението и гнева на Пенко?!? Ами да се оправя сам, даваме му успокоително и това е. А ако, не дай си боже, Пенко има повишени липиди или кръвна захар – той минава на строга диета и коригиращи патофизиологично действащи и симптоматични препарати. Успокоителното ще му размаже възприятията за известно време, може да му намали кръвното, което доказва, че проблема е емоционален/мисловен/психологически…….но в резултат от това този човек не научава нищо за себе си. Не разбира, че той трябва да предприеме нещо по-сериозно от редовно мерене на кръвното и да си пие успокоителните. С успокоителните проблемът му не се решава, за съжаление. (Естествено и да не яде сол, как забравих?!)
А може би обществото има нужда от успокоени/”упоени” немислещи същества, които да са със средна преживяемост 60-65 години??? Ако искате да бъдете такива, избора е ваш.
Този човек няма как да научи какво да прави, ако сам не тръгне да търси различен тип съвети, защото дори и лекарят при който ходи, вероятно приема същите или почти същите лекарства, за да поддържа кръвното си. За това, обаче, не е виновен лекаря. Проблемът е в традиционното, изключително материално мислене, според което не съществува нищо друго, освен това, което можем да пипнем и видим: “Око да види, ръка да пипне”.
С всичко това искам да кажа, че в нашето общество няма култура за справяне с емоционалните натоварвания. Признава се, че ги има и че са много важен фактор в опазването на здравето, но въпроса какво да прави всеки от нас лично за себе си остава нерешен.
Какво е решението? Има ли такова?
Има и още много въпроси, които изникват пред всеки, който се опита да наблюдава безпристрастно системата на здравеопазването. Някои от тях например са: Защо след като стреса е признат за основен фактор в отключването на огромен брой заболявания няма никаква програма на министерство на здравеопазването за разучаване на вече съществуващи и използвани с векове прийоми за управление на стреса? Защо не се въведе такава програма в няколко училища за възпитаване на подрастващите в достъпни методи за балансиране на емоциите? Нали след 20 години те ще са тези, които ще боледуват от най-различни проблеми, една от главните причини за които е стреса. За да се промени културата на мислене по даден въпрос, трябва да се започне с обучаване на най-малките, за да има резултат най-рано след едно поколение.
Все повече хора започват да осъзнават, че трябва да поемат в свои ръце тази част от здравето, която зависи от тях. Така, въпреки насадения ни от средата скептицизъм, започваме да се интересуваме от здравословен начин на живот, търсим подкрепа за здравните си проблеми от системи, които обхващат и разглеждат човека като едно цяло – като съвкупност от симптоми на различни нива – телесни, емоционални и духовни. Разбирането за здравето вече не се свежда само до наличие или липса на болка. Защото личност и физическо тяло не би следвало да се разделят, те за взаимозависими.
Един съвет – играйте чигун или йога, дишайте, релаксирайте и се опитвайте да оставате насаме със себе си неподвижни (т.е медитация), разхождайте се безмълвно в парка между дърветата, ходете в планината или при реки, езера и язовири, сред големи отворени пространства и се вслушвайте в звуците на природата.