Всички произлизаме от среда, която е доста прагматична и преситена с еснафско мислене – разбираме и приемаме само нещата, които по някакъв начин допринасят за по-удобното ни съществуване (разбирай охолно и без особен напън).
Независимо какво сме учили по различните предмети в училище или университетите, ако тези теории или факти не ни поставят в положение постоянно да се замисляме за тях, защото пречат да ни е удобничко, няма да ги запомним и нямат никакъв отпечатък върху нашия начин на мислене.
Всеки от нас е учил химия, физика и биология в училище, други са продължили тези предмети и в университет, но колко от нас си дават постоянно сметка за това, че предметите около нас, въздуха, който дишаме, водата, всичко живо и неживо е вид енергия в различно състояние?
За всички е елементарно и абсолютно ясно, че молекулите са изградени от атоми, а тези атоми от частички с положителни и отрицателни заряди. Обаче точно тук се къса нишката – зарядите. Какво означава това? Иначе всеки среден ученик схваща логиката на нещата, когато става въпрос за валентности и може да реши химическо уравнение, физическа задача или да свърже електрическа верига така, че да светне крушката. Обаче зарядът е нещо абстрактно – пишем си плюсове и минуси в тетрадките над символните знаци на елементите, амааа…. след часа или упражнението тези символи си остават в тетрадките и не схващаме тяхното значение за нас в ежеминутния ни живот.
Ние сме живи благодарение на тези заряди – силови взаимодействия между частиците или тяхната енергия. Точно тези сили използва природата (или Всевишния!?), за да направи от неорганизираната материя високоорганизирана.
А, за да поддържаме живота си ние трябва да разграждаме постоянно външни за нас вещества, за да им усвоим енергията, така че да не се разпаднат нашите молекули и надмолекулни структури. Защото от законите на термодинамиката знаем, че най-неустойчиви са структурите, за поддържането на които е необходима много енергия. Естественото развитие на нещата върви към разпадане към по-ниско енергийни структури, които са по-стабилни. Докато човек може да усвоява енергия и да поддържа и да развива структурата си, той е здрав. В момента, в който има проблем с усвояване на енергия, започва разрушаване на тялото – високо енергийната структура не може да се поддържа и преминава към по-ниско енергийно ниво, което в крайна сметка води до разрушаване на организма като функционираща единица и съответно смърт.
В телата ни, по този повод, във всеки един момент се случват безброй електрохимически процеси, в резултат на всеки от които се отделя или поглъща енергия (консултирайте се с всеки учебник по елементарна органична химия). Тази енергия, която се получава от разграждането на веществата, с които се храним каква е и как се изразходва?! (Пак да си дойдем на думата за хапването:-)) В учебниците по физиология срещаме, че се преобразува в АТФ , който е универсална молекула за складиране на енергия, но при неговото разграждане какво се получава? Пак се отделят електрони и пак се намесват тия заряди. Всички процеси на разграждане, на преминаване от по-високо организирано състояние към по-ниско такова, са свързани с отделяне на енергия. В химията и физиката се говори за отделянето на тази енергия и се броят електроните, които са “излетяли”.
Но ние помним от упражненията по химия в основното училище само топлината на епруветките (защото само нея можем да усетим). Помним също и че всички органични вещества при пълното им изгаряне в пряк или преносен смисъл (окисление в организма) се превръщат във въглероден двуокис и вода. Защо, обаче, като говорим за изгаряне/окисление никой не прави аналогия с огъня? При изгарянето има светлина, не само топлина.
А светлината какво е? Енергия с различна дължина на вълната – както във видимия, така и в невидимия спектър. В живите организми се извършва контролирано окисление, т.е. стъпаловидно изгаряне, за да не се освободи цялата енергия на веднъж и да се самоунищожи този, който уж изяжда някой друг.
При това степенувано освобождаване на енергия, няма толкова силна светлина, няма толкова голяма топлина (има я дотолкова, че да запазваме постоянна телесната температура) но това не означава, че не се освобождава същия тип енергия под формата на вълни/лъчения, както и при изгарянето. Просто те не са толкова интензивни. Много по-интересно е каква част от тази енергия при степенуваното изгаряне се използва ефективно за извършване на работа – пак във физиологията намираме с много ситен шрифт данни, че “човекът е един сравнително икономичен преобразувател на енергия с КПД* 20-25%”*. Никой не пише и не проучва какво се случва с останалите само 75% от енергия, които са освободени, но не са употребени.
Точно тук пропускаме нещо много съществено – ние не се замисляме за тези 75% от енергията, защото тя е неуловима за сетивата ни и като не ни се “набива в погледа”, не я проучваме. А продължаваме по стар навик да гледаме клетките под микроскоп, пък било то и електронен, и да съдим по промяната на структурата за проблемите, които е нормално първо се случват на ниво усвояване на ресурси, т.е. енергийно ниво.
Дали това не е енергията чи на китайците или прана в индийската йога?
След като има такъв голям брой едновременно случващи се електрохимични процеси в организма, дали няма някаква характеристика сборното лъчение на тялото? А какво според вас е това аура? Дали може да се замери? И защо след като ще стане близо век, откакто е открита Кирлиановата фотография, никой не желае да разработи методи за оценка на здравното състояние на човека, на базата на характеристиките на излъчванията от тялото?
Но не е изключено тогава електрокардиографите, скенерите и други много скъпи машинки да останат на заден план или поне да се конкурират с този метод. А това вече е потенциална опасност за голям брой хора и корпорации, които в момента имат водеща роля в здравеопазването в световен мащаб. Защото не само диагностичната апаратура ще претърпи промени, а и терапията трябва да бъде съответно сменена. Това означава принципно нов модел в здравното мислене – нова философия и съответно промяна от медицинските университети до последния фелдшер на село. Ясно ви е, че това е невъзможно в близкото столетие, нали?
Всъщност в Русия, Украйна и САЩ отдавна се правят разработки на тази тема и съществува, както диагностична, така и съответстваща на този метод терапевтична апаратура. Познайте на какъв принцип работят? Диагностика на принципа на традиционната китайска медицина, с някои модерни модификации, но се диагностицират акупунктурните меридиани и точки. Лечението се провежда пак в тези точки и меридиани, само че с електромагнитни излъчвания с милиметрова дължина на вълната и малка мощност. Като идеята е, че ако на организма му се подаде импулс с трептене/вибрация, която е сходна с честотата на излъчване на здрав организъм, клетките пазят спомена за това каква е нормалната им честота и бързо възвръщат своята нормална функция. Този вид лечение е наречено микрорезонансна терапия /МРТ/ и в научните публикации има много доказателства за ефективното действие на тези невидимо действащи апаратчета.
(КПД – коефициент на полезно действие – количеството енергия изразходвано за механична работа, отнесено към общото количество освободена енергия по време на работа, изразено в проценти)
Учебник по физиология за медици и стоматолози – под редакцията на проф. Начо Начев – Стр. 257, Изд. Медицина и физкултура, 1989 г