Общоразпространено е схващането, че човек е това, с което се храни. На основата на тази теза се изписват хиляди статии във вестници и списания с почти едно и също съдържание, леко перифразирани, но с добър дизайн: кльощава моделка с деликатно подкъсена пола, за да се хване окото и да се подскаже, че ако спазвате тези препоръки и вие ще сте като нея. Наученото от статията, за съжаление, не е много.
Човек, обаче, не е само храната, която поглъща.
И уж “Човек звучи гордо”?! А въпросът “По какво се различава маймуната от човека?” е от първите, които ни задават в основното училище.
А децата с голяма важност отговарят, че човекът мисли. Да, точно така е. В това е разликата, но и проблема ни – мислим, а също и не по-малко важно – имаме чувства, които пораждат още повече мисли и то объркващи. Затова най-често проблемите са в главите ни (а се коренят в “сърцата” ни) и не чак толкова в това какво ядем.
И чудното е, че като се заговори за предпазване, профилактика, винаги на първо място изпъква храната. Не казвам, че темата не е важна, обаче ако храносмилателната ни система работи по няколко пъти в денонощието, смея да твърдя, че имаме не по-маловажни органи и системи, които работят непрестанно и имат много по-сериозно влияние върху всички други системи.
Ако човек можеше да се променя само с диета, много от хората, които стават вегетарианци, след известно време би трябвало да станат светци. Обаче, уви!
Какво им липсва?
Много просто, освен храносмилателна система (както всички животни, дори и прасетата) човек има мисли и емоции. Тези мисли и натрупаните емоции, когато се отпечатят в подсъзнанията ни – няма спиране за тях – и ни терзаят и денем, и нощем.
Докато човек не успее да сложи ред в мислите и емоциите си, правилното хранене ще е необходим, но абсолютно недостатъчен елемент за промяна на здравето и вътрешната му същност.
И всъщност проблемът с неконтролираното/неправилното хранене идва от забързаността и “липсата на време”, от това че приемаме тялото си като една машина, на която трябва да се “сипне малко гориво”, за да може господарят Ум да продължи своята важна мисия. Грешни приоритети са ни зададени още от ранно детство и храненето не се възприема като свещенодействие, а или като удоволствие, или като задължение.
Всички знаем или поне предусещаме, че затормозената глава и обърканите емоции са това, което ни кара да се налапаме до пръсване, като се приберем вкъщи, за да не набием хлапето. А после – да сме се били хранели разделно и внимателно. Ако не се учим как да се справяме с емоционалните си състояния, няма начин да овладеем “нездравословните си привички” – преяждане, алкохол, тютюн, телемания, дрога. Всички те са вид бягство от дискомфорта да останем насаме със себе си, защото ни е страх от това какво ще видим и почувстваме.
Но къде в масовите средства за здравна информация се пише за правилни начини на мислене и “диета на емоциите” или правилно съчетаване на мисли и емоции (“разделно хранене” в съзнателната и емоционалната дейност)? Това е далеч от културата ни, за съжаление. По традиция емоциите се потискат. А единствения тип мислене, който се насърчава постоянно, е състезателният. Обаче, за да участваш в състезанието и да си постоянно на ниво, трябва да включиш на режим агресия. Получава се, че всички хора са в ежедневно състояние на агресия: от децата в училище (в борба за шестици и трениращи спортове, в които важни са точките и головете), клаксоните и псувните на път за работа, конкуренция с човека от съседното бюро, забележките на избиващия комплекси шеф или подмолната конкуренция на друга фирма.
Обърканите мисли, тревожността, страха, агресията, омразата, жестокостта, злобата, ревността, скръбта, напрежението при работа…. всички те в нашето общество се оставят на произволното им развитие. Само крайните случаи стигат до психолог, психиатър и психоаналитик. При това, ако човекът желае да направи нещо за себе си или е подтикнат от близките си. Но за случаите, които не са очебийно вредни за околните, няма изградена здравна култура за реакция и самопомощ/взаимопомощ.
А диетичното хранене има истински смисъл, когато е съчетано с действия за успокояване на ума и регулиране на емоциите.
Защо в това общество не се обучават подрастващите как да се справят със стреса? След 20 години те ще са тези, които ще боледуват от същите тези проблеми, даже може би с още по-голяма тежест заради обездвижеността и компютърната мания.
За сега най-често срещаните реакции и опити за отчаяна промяна на ежедневието към по-здравословен начин на живот са следните:
-
Някои хора тичат “за здраве” – поне има здрава воля и желание за действие, ако останат само с това, обаче, се съмнявам, че резултатите ще са много добри.
-
Други “пазят диета”, че това не изисква физическо усилие (пък и тайничко се надяват да се разхубавеят). Не се налага да излизаш на обяд, можеш да работиш повече, спестяваш някой лев и…. като се прибереш вкъщи след работа си така озверял, че … освен това опитът не трае дълго, защото е предварително обречен.
- Слава богу, напоследък стана модерна йога и масово се ходи на йога. Не съм наясно до каква степен се обясняват принципите и теорията на това, което се прави, но все пак – това е най-похвалното.